Лек, гъвкав и ловък, мъжът прескача като котка оградата. Тленните останки на един перфектен калифорнийски ден вече са се разтворили напълно в мрака и понеже неканеният гост е облечен в тъмни, прилепнали дрехи, присъствието му остава абсолютно незабелязано. Прозорците на богатия дом не светят – къщата е празна. Но вместо да се отправи към нея, мъжът се понася безшумно и ниско до земята към другия край на двора, за да бъде погълнат в една единствена, лакома хапка от огромен, тропически храст непосредствено до оградата.

Това, което го интересува, е домът на съседите. Адресът е Холивуд Хилс, улица Тръш # 9246. Мястото е меко казано великолепно: ако има рай на този свят той би трябвало да е някъде съвсем наблизо. Пищни палми хвърлят лениви сенки върху красивия дом, нощното небе се оглежда с холивудска суета в кристалната повърхност на голям басейн, а гледката към бляскавия Лос Анджелис е просто зашеметяваща.

Мъжът-сянка в храстите се казва Юджийн Конър и е готов да седи неподвижен и безмълвен като паяк в мрака точно толкова, колкото е необходимо. Най-ценното качество на професионалния убиец не е нито точното око, нито хладнокръвната жестокост, нито липсата на страх и съвест. Най-ценното качество на убиеца е търпението. Така че, Юджийн изважда внимателно от джоба си идеално почистен, 22 калибров пистолет, навива педантично специален заглушител върху цевта и започва да чака.

Човекът, който му трябва, се казва Джек Молинас: гениален баскетболист, фрапантен плейбой, брилянтен адвокат, порно-барон, бизнесмен, професионален комарджия, свръх-интелигентен мошеник и причина за тази статия. Молинас бе много неща, но повечето хора винаги ще го помнят просто като човекът, който за малко да разруши собственоръчно цялата американска баскетболна империя.

Но нека изчакаме, подобно на Юджийн, и докато Джек все още не е дошъл да прескочим за малко до "Магурата". Става дума за легендарната софийска сладкарница до НДК. През 80-те години именно тя се превърна в нашия напълно дерегулиран фондов пазар, където се обменяха потоци от валута на черно, правеха се съмнителни сделки и малки мошеници с голямо бъдеще трупаха начален капитал. Парите казват не миришели, но около Магурата винаги се носеше безпогрешното ухание на пари, което привличаше от всички краища на страната тежки мъже и леки жени. В някакъв изкривен, социалистически мащаб, Витошка се превърна в нашия Уолстрийт, а Магурата бе център на примитивна пазарна икономика. Имено тук, като дребни далавераджии, започнаха кариерата си повечето от хората, които един ден ще натрупат милиони, ще сложат костюми и ще контролират огромна част от сенчестата икономика на страната. Още тогава, те действаха извън системата, над законите и срещу правилата.

Ако живееше в България по онова време, Джек Молинас без съмнение щеше да бъде основно действащо лице на Магурата. Не мога да пиша за него без да си спомня за неподражаемият литературен герой на Илф и Петров - Остап Бендер: великият комбинатор, ръководителят на парада, тарикатът на тарикатите. Той е обаятелен, интелигентен, изтънчен и безскрупулен. Речникът и въображението му са неизчерпаеми, мързелът му безграничен, а съвестта му не познава себе си. Мечтите на Бендер са свързани с химеричната му идея някой ден да се сдобие с милиони и да живее безгрижно, разхождайки се "в бял панталон под небето на Рио де Жанейро". "Знам поне 400 сравнително честни начина да разделя хората от парите им" – твърдеше Великият Комбинатор и точно такава бе мантрата както на “магураджиите”, така и на Молинас. Според мен, подобно на Скалата на Рихтер, би трябвало да съществува Скала на Бендер, по която истинските мошеници да измерват прогреса си.

Тази статия, може би, ще ни помогне да преценим къде да сложим Молинас в десет-степенната скала на Бендер, но за съжаление никoй никога няма да научи точно колко добър бе Джек Молинас на баскетболното игрище. Самият той целенасочено криеше истинския таван на способностите си, но има хора, които се кълнат че по негово време не е имало по-велик в целия свят. Джек бе в състояние да прави каквото си пожелае между двата коша. Репертоарът му от стрелби, пробиви и финтове бе привидно неизчерпаем. Джек можеше да вкара откъдето и когато си поиска и в гимназията, и в колежа и по-късно в НБА– проблемът бе в това, че му доставяше далеч по-голямо удоволствие…да изпуска.

За Молинас тръпката не бе в това да бъдеш най-добрият играч, а в това да надхитриш правилата и да сложиш на колене самата игра. Джек започва да залага нелегално на спортни състезания още 12-годишен и бързо се превръща в хазартна стихия. Улиците на Бронкс и Кони Айлънд са естествена среда за противозаконни букмейкарски операции и малчуганът разбира мълниеносно колко много потенциал има в тази индустрия. Джек става и виртуозен катроиграч, печелейки със съмнителна постоянност срещу закоравели комарджии. Въпреки възрастта си, Молинас впечатлява кварталния престъпник и виден член на Ню Йоркската мафия на име Джо Хакен. Под негова егида, невръстният хлапак прави поредица от дребни далавери и започва да трупа пари и влияние сред връстниците си.

Баскетболът се отдава на Молинас така, както всичко останало в живота: с огромна лекота. Момчето сякаш е благословено от съдбата. Невероятният му интелект му позволява да бъде пълен отличник без дори да отвори учебник, а неотразимото му обаяние, обезоръжаваща усмивка и лидерски качества го превръщат в неизменен център на вниманието и любимец на момичетата. Резултатът от теста за интелигентност, който е държал още като ученик сочи, че Джек е притежавал коефицент на ниво гений. Отгоре на всичко Молинас израства изключително бързо и още 16 -годишен удря 200 см, а дланите му стават толкова големи, че топката сякаш изчезва между пръстите му като праскова.

Джек се превръща в баскетболен ураган на игрището. На практика той е първият двуметров играч с координация и скорост на гард. Комбинацията му от ръст и бързина e съкрушителнa за противниците. Молинас дори често дърпа бързата атака, раздавайки хирургически прецизни пасове на скорост. Върхът на всичко е изработената от него "кука" (ветриловидна стрелба), която е на практика неопазима. Джек е обявен за най-добрият млад играч в Америка и получава 75 предложения за стипендии в колежа. Молинас избира Калъмбия Юниверсити – една от най-реномираните и стари институции в страната, където бързо се превръща в най-силния колежанин в Щатите. Горе-долу по това време доминацията му започва да става досадна за самия него. Играта е твърде проста, твърде предсказуема за младежа и той намира начин да пренапише правилата и да я усложни в своя полза.

Джек влиза в контакт с организираната престъпност и започва да “продава” мачовете си – целта е отборът му да спечели или загуби с точно определен брой точки. Като "звезда" в тима, Молинас има контрол върху изхода на мачовете: незабележим фалц с безименния пръст в "куката", малко отклонение по време на стрелба, недостатъчно разгъване при наказателен удар…и топката се завърта около ринга и излиза. Джек овладява тънкото изкуството на измамата и разбира, че да хвърля прах в очите на системата е далеч по-приятно, отколкото да хвърля безпогрешно топката в коша. Чувството го опиянява, а в джоба му влизат десетки хиляди долари. В този момент Молинас се колебае поне между 4 и 5 Остапа по Скалата на Бендер.

Джек е драфтиран в НБА от Пистънс и подписва най-високият за времето си професионален договор. Молинас бързо става звезда в лигата, но кариерата му в НБА трае точно 29 мача. Оказва се, че ФБР подслушват телефона му и го уличават в "нагласяване" на срещите. Наказанието му е доживотно отлъчване от Лигата. Вместо да страда, "играчът" прави това, кoетo е присъщо на всеки роден мошеник – завършва юридическия факултет и става адвокат.

Успехите му като юрист са забележителни, но зовът на Скалата на Бендер е далеч по-могъщ и Молинас оплита най-сложната и масивна нелегална мрежа за залагане и купуване на нагласени мачове в историята на спорта. Мишената му е колежанският баскет. С парите и връзките на няколко мафиотски клана, Джек съумява да корумпира 22 отбора и нагласи безброй мачове в продължение на 4 години. Схемата му носи милиони долари и превръща първенствата във фарс. На практика, Молинас създава свой собствен тотализатор тип “Eврофутбол”, в който той обаче знае изхода на мачовете преди те да са се състояли.

Комбинаторът също прави някои изумителни "ужилвания", които днес звучат нереално. Най-фамозно е така нареченото му "пътуване във времето", което е твърде сложно, за да бъде разказано тук в детайл и е свързано с електротехник на компанията Кон Едисон, който в комбина с Джек манипулира захранването с електричество на нелегално казино, скрит в тунел под сградата! Намаленото напрежение, води до миниaтюрни отклонения в официалните часовници на казиното, но те са достатъчни, за да може Джек да залага на конни състезания, които вече са завършили. Това заслужава поне 8 Остапа по скалата на Бендер!

Известен е също случаят, в който Джек е заложил луди пари в полза на абсолютен аутсайдер в боксов мач срещу бъдещия световен шампион Харолд Джонсън. Преди мача, човек на Молинас е инжектирал със спринцовка наркотик в портокала, който Джонсън по традиция изяждал преди всеки мач. Джонсън не само, че загубил мача, но почти умрял от опасната дрога.

Постепенно Джек вербува толкова много играчи, че ледът действително започва да се пука под тежестта на машинацията му. ФБР отново е по петите му, възелът е разплетен и този път Молинас се озовава в кошмарния затвор Атика осъден на десет години. Феновете на баскетбола са в такъв шок от мащаба на паяжината на Джек, че започват да се отдръпват масово, както от колежанското първенство така и от НБА. Цялата система е разклатена, доверието в легитимността на мачовете разрушено и самото съществуване на младата лига е застрашено.

В затвора Молинас се заема с нова далавера този път свързана с подправяне на чекове. Също така успява да организира епохален мач на кръв между затворници и пазачи, който дори днес е част от килийния фолклор на Америка. Тази история по-късно вдъхновява филма "Най-дългия ярд".

След излизането си от затвора Джек се изселва в Калифорния, където създава компания за порнографски филми и се отдава на невъобразими бизнес авантюри и мошеничества. Между тях са: афера с откраднати кредитни карти, сложен метод за кражба на скъпи мебели посред бял ден, директно от магазина, контрабанда на най-различни продукти, продаването на т.нар. "черна кутия" – устройство което свързано към който и да е телефон ти дава вечен достъп до безплатни разговори във всяка точка на света и т.н. Играчът е само на крачка от заветната цел: 10 по скалата на Бендер!

В къщата му на улица Тръст почти непрекъснато бушуват купони, а около басейна се излежават 19 годишни порно-актриси и скъпи проститутки в родилните си рокли. Джек започва да носи навсякъде бели, лачени обувки и се пристрастява към дебели, миризливи пури, които пуши почти верижно.

В същото време Молинас не забравя баскетбола и играе на шокиращо високо ниво в залите на Лос Анджелис срещу легенди като Уилт Чембърлейн, Елджин Бейлър и Джери Уест. Може би, именно тези игрички са истинският индикатор за качествата на Молинас, тъй като в тях той не е играел, за да изпуска нарочно или да загуби мача, а е махал изцяло юздите на таланта си и го е оставял да се носи волен между двата коша. Очевидци твърдят, че дори великият Чембърлейн не е бил в състояние да направи нищо срещу куката на Молинас!

Постепенно става неизбежното и Джек се самозабравя, потъвайки в океан от нечистоплътен лукс. Започва да взима стотици хиляди назаем от криминалните синдикати, след което "забравя" да върне парите. Трупа колосални загуби на кредит в най-големите казина на Вегас, контролирани от Чикагската мафия и впоследствие нагло отказва да плаща. Опасни лихвари започват да чукат денонощно на вратата на баскетболиста, а Ню Йоркската мафия дори изпраща старият му ментор Джо Хакен да го предупреди, че търпението им се изчерпва.
Благодарение на юридическа манипулация, Молинас прехвърля застраховката живот за 500 000$ на бизнес партньора си Бърни Гусоф на свое име. На 15 Ноември 1974, Джек циментира алибито си, прекарвайки цялата вечер в клуб пълен с холивудски звезди и други достоверни потенциални свидетели. По същото време Гусоф е убит в хотелска стая в центъра на Лос Анджелис с шиш за чупене на лед. Според ФБР, Джек е организирал убийството на Бърни.

Молинас се нахвърля като чакал върху парите от застраховката, но вместо да се разплати с мафията отива във Вегас и демонстративно си купува кола за четвърт милион долара – Ролс Ройс кабрио: целият в махагон и кожа! Мафията е бясна, роднините на Гусоф искат главата му, а ограбените от Джек хора са вече стотици.

И така се стига до прелестната, топла вечер на 3 Август, 1975 година в Холивуд Хилс където, както вече знаем, в един пищен богаташки двор има храст, в него има човек, в човека има пистолет, в пистолета има куршум, а в куршума има смърт. Смърт предназначена за Джек Молинас – Великият Комбинатор.

Той пристига в 2 сутринта с любимия си Ролс заедно с поредната красива мадама на съседната седалка. Името и е Шърли Маркъс и тя е дошла тук чак от другия край на Америка специално за да прекара нощта с Джек. Според ФБР, Шърли е елитна проститутка на Ню Йоркската мафия и е пристигнала тук по тяхна поръчка. Тя го подканя да отидат в двора за да се насладят на гледката откриваща се под хълма.

Последните му думи са: "Не смяташ ли, че това е най-прекрасното място за живот". Вместо с въпросителен знак, това изречение завършва с 22 калибров куршум пристигнал с почти безшумно свистене от мрака зад оградата. Той нахълтва в черепа на баскетболиста малко над лявото слепоочие, преминава през мозъка унищожавайки всичко по пътя си и излиза встрани от дясното ухо, без да разруши прочутото, симетричното лице на Молинас. Смъртта е светкавична, но това дава възможност за церемония с отворен ковчег на погребението.

Животът на една от най-колоритните личности в света на спорта завършва преждевременно, едва на 43 години. Убиецът е заловен случайно две години по-късно, без да признае кой е поръчал убийството, но това не е толкова важно. Големият въпрос е: защо един човек благословен с толкова много талант, интелект и възможности избра пътека осеяна с престъпления, кръв и самоунищожение? Та нали Джек Молинас можеше да сложи целия свят в краката си, да бъде обожаван и да натрупа милиони без нито веднъж да наруши законите.

Повечето от нас постигат успехите си в живота, благодарение на малки, но постоянни усилия. От началото на пътя си, ние се борим със зъби и нокти да открием и развием потенциaла си и да оставим нещичко след себе си. Реализацията ни, колкото и да е незначителна, зависи от комбинация от упорит, изнурителен труд, подготовка и време. Тя осмисля живота ни, давайки ни чуство за цел и полезност.

Хората като Молинас съществуват в друга плоскост: за тях нормите са окови, законите досадна пречка, а честният труд смехотворна концепция създадена за плебеите. За Молинас ние не сме нищо повече от безмозъчни мравки, мъкнещи късчета суха трева към мравуняка и подчиняващи се на правила, които не са създадени за негo.

Вгледайте се внимателно в чертите на лицето му застинали завинаги в ковчега и постепенно ще разпознаете не само него, но и много други: Павлов, Илиев, Карамански, Пантев,…Остап. Виждате ли ги вече? Склопените очи, съсипаните родители, приятелите облечени в черно, красивите вдовици…

Трагедията на великите комбинатори e, че не могат да разберат, че някъде под многобройните слоеве от алчност, далавери, престъпления и кръв, тръпне в очакване да бъде открита голата плът на истината. А тя е, че играчът никога не е по-голям от играта. Дори когато си мислиш, че ти пишеш нейните правила, играта рано или късно винаги печели. Тя чака мълчаливо в храстите, защото знае, че времето е на нейна страна и търпението е най-силният и коз.

Имало 400 сравнително честни начина човек да бъде разделен от парите му. Вярно, но със сигурност има и поне 400 сравнително лесни начина човек да бъде разделен от живота му. Играчите си тръгват – един по един и по средата на изречението: без да проронят дума, без да са изживели живота си, без да са осъществили потенциала си и без да са изпълнили обещанията си. И когато капакът се затвори, сълзите пресъхнат и ковчегът потъне завинаги в земята, те всички начело с Джек Молинас най-после ще постигнат това към което винаги са се стремяли без дори да го осъзнават: мрачната и неизбежна единайсета степен по скалата на Бендер…

Иво ИВАНОВ (Канзас)

*материалът е част от редовната рубрика на Иво Иванов във в-к "Телеграф"

снимки: Интернет